2 jun 2005, 21:41

Поколение

  Poesía
1.4K 0 3
Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!).
Без изповед, без причастие,
ветровете ни разпъваха на кръста на съмнението
(за назидание).
Бяхме продадени!
(такова беше времето).
Сто юди се скараха за монетите,
сто пилата си измиха ръцете.
И ни осъдиха,
но не възкръснахме (заровиха ни като псета).
Заедно с тях вихме смразяващо
(опазихме стадото за чужди пирове).
Бяхме слуги и ни заповядаха.
Бяхме пастирите - потупваха ни ободряващо.
С пиянски глас ни се изповядаха,
докато слизахме бавно в земята,
недоизядени от вълците,
недоиздавени от господарите,
недоубити от приятели.
Успокоени.
Галехме корените на дърветата
хранехме червеите…
А как препускахме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко много горчиви истини лъхат от този стих! Поздравления!
  • Поздрав и от мен Дайк!Великолепно е!
  • Разкощен си от началото до края на стиха като изказ и послание
    Поздрав за сътвореното Дайк!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...