2 июн. 2005 г., 21:41

Поколение

1.4K 0 3
Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!).
Без изповед, без причастие,
ветровете ни разпъваха на кръста на съмнението
(за назидание).
Бяхме продадени!
(такова беше времето).
Сто юди се скараха за монетите,
сто пилата си измиха ръцете.
И ни осъдиха,
но не възкръснахме (заровиха ни като псета).
Заедно с тях вихме смразяващо
(опазихме стадото за чужди пирове).
Бяхме слуги и ни заповядаха.
Бяхме пастирите - потупваха ни ободряващо.
С пиянски глас ни се изповядаха,
докато слизахме бавно в земята,
недоизядени от вълците,
недоиздавени от господарите,
недоубити от приятели.
Успокоени.
Галехме корените на дърветата
хранехме червеите…
А как препускахме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко много горчиви истини лъхат от този стих! Поздравления!
  • Поздрав и от мен Дайк!Великолепно е!
  • Разкощен си от началото до края на стиха като изказ и послание
    Поздрав за сътвореното Дайк!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...