Jun 2, 2005, 9:41 PM

Поколение

  Poetry
1.4K 0 3
Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!).
Без изповед, без причастие,
ветровете ни разпъваха на кръста на съмнението
(за назидание).
Бяхме продадени!
(такова беше времето).
Сто юди се скараха за монетите,
сто пилата си измиха ръцете.
И ни осъдиха,
но не възкръснахме (заровиха ни като псета).
Заедно с тях вихме смразяващо
(опазихме стадото за чужди пирове).
Бяхме слуги и ни заповядаха.
Бяхме пастирите - потупваха ни ободряващо.
С пиянски глас ни се изповядаха,
докато слизахме бавно в земята,
недоизядени от вълците,
недоиздавени от господарите,
недоубити от приятели.
Успокоени.
Галехме корените на дърветата
хранехме червеите…
А как препускахме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко много горчиви истини лъхат от този стих! Поздравления!
  • Поздрав и от мен Дайк!Великолепно е!
  • Разкощен си от началото до края на стиха като изказ и послание
    Поздрав за сътвореното Дайк!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...