18 feb 2008, 13:51

Поколения 

  Poesía » Filosófica
520 0 9
Отиват си поколения, идват нови,
със ритъма на сезонните смени.
Оказва се, че все не са готови,
но всяко тръгва с надежди големи.

Започват столетия с пориви светли
за равенство, братство, свобода на духа.
Но в края душите пак са си клети
и робуват на привичките във света.

Понякога изгрява звезда пътеводна
и всеки гледа да я сочи с пръст.
Тогава мракът ядосан се надига
и чрез мракобесие й слага кръст.

Понякога демон властта овладява,
а след него тръгват безумни тълпи.
Тогава хаосът щастливо наддава
да ни се случват още повече беди.

Няма ли кой съвестта да разбуди
на тези поколения стари и млади.
Всеки за общото благо да се труди
и да забравим горящите клади.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Клади винаги ще има.
    Важното е да са повече тези, които ще ги гасят.
    Като теб, поете!
    Поздрав за актуалния стих!
  • Всяко време със своите "герои" - едни "наши", други "чужди" - чужденци в родината си...
  • Дано повече хора се докоснат до този прекрасен стих!Поздрав!!!
  • Колко си прав само...!
    Дано бъде чут призивът ти!
    Поздрав за позицията, поете!
    с обич, за теб,Васко.
  • Страхотно е! Браво!
  • Прекрасен призив, браво!!!
  • Поздрав за позицията в стиха ти!
  • ех,хубаво го казваш...ама кой да го чуе....
    чалга поколението ли...
    или нарцисите вглъбени в своята "ВЕЛИЧАВОСТ"????
    трудно е братле,времето ще отсъди....
    и не само времето!!!
    поздрави за чудесния стих!!!!!
  • Поздрав за позицията и призива на финала!Браво!
Propuestas
: ??:??