18.02.2008 г., 13:51

Поколения

698 0 9
Отиват си поколения, идват нови,
със ритъма на сезонните смени.
Оказва се, че все не са готови,
но всяко тръгва с надежди големи.

Започват столетия с пориви светли
за равенство, братство, свобода на духа.
Но в края душите пак са си клети
и робуват на привичките във света.

Понякога изгрява звезда пътеводна
и всеки гледа да я сочи с пръст.
Тогава мракът ядосан се надига
и чрез мракобесие й слага кръст.

Понякога демон властта овладява,
а след него тръгват безумни тълпи.
Тогава хаосът щастливо наддава
да ни се случват още повече беди.

Няма ли кой съвестта да разбуди
на тези поколения стари и млади.
Всеки за общото благо да се труди
и да забравим горящите клади.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...