Feb 18, 2008, 1:51 PM

Поколения

703 0 9
Отиват си поколения, идват нови,
със ритъма на сезонните смени.
Оказва се, че все не са готови,
но всяко тръгва с надежди големи.

Започват столетия с пориви светли
за равенство, братство, свобода на духа.
Но в края душите пак са си клети
и робуват на привичките във света.

Понякога изгрява звезда пътеводна
и всеки гледа да я сочи с пръст.
Тогава мракът ядосан се надига
и чрез мракобесие й слага кръст.

Понякога демон властта овладява,
а след него тръгват безумни тълпи.
Тогава хаосът щастливо наддава
да ни се случват още повече беди.

Няма ли кой съвестта да разбуди
на тези поколения стари и млади.
Всеки за общото благо да се труди
и да забравим горящите клади.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...