18 февр. 2008 г., 13:51

Поколения

701 0 9
Отиват си поколения, идват нови,
със ритъма на сезонните смени.
Оказва се, че все не са готови,
но всяко тръгва с надежди големи.

Започват столетия с пориви светли
за равенство, братство, свобода на духа.
Но в края душите пак са си клети
и робуват на привичките във света.

Понякога изгрява звезда пътеводна
и всеки гледа да я сочи с пръст.
Тогава мракът ядосан се надига
и чрез мракобесие й слага кръст.

Понякога демон властта овладява,
а след него тръгват безумни тълпи.
Тогава хаосът щастливо наддава
да ни се случват още повече беди.

Няма ли кой съвестта да разбуди
на тези поколения стари и млади.
Всеки за общото благо да се труди
и да забравим горящите клади.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...