asizi (Nina Toshich)
17 226

29 jul 2009, 17:36

Покори ме...

Poesía » De amor

970 0 11

Покори ме

от първия миг.

Плени ме,

пленница станах...

Потънах в очи,

метличини сини,

потънах

и в детството

с тебе останах.

Незнаен,

самотен рефрен...

Сърцето ми

тупти хаотично

и твоето

спира за миг

за теб - съвсем нетипично!

Поисках те

жадна и морна

в жарта

на знойния ден.

Погледна

дръзко, копнежно

и изпревари ме

с ирис засмен...

Удави ме

с капки от нежност

в езерата-очи.

Донесе ми

обич и верност

и сбъднати

детски мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

inakrein (Илияна Каракочева)

Звучи слънчево, топло, красиво и искрено. Хареса ми като емоция и образи. Поздрав!

2009-07-31T16:29:38+03:00
rarebird (Весислава Савова)

Дано всеки стане такъв "пленник" или "пленница". Чудесно стихотворение, Никол. Благодаря ти за щастието да го прочета.

2009-07-30T16:22:58+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления, Никол!

2009-07-30T13:23:22+03:00
asizi (Nina Toshich)

благодаря на всички, които "покорих"!

2009-07-30T11:58:13+03:00
LISA (Мариана)

"капки от нежност!"..Красиво! Остани му пленница! /6/

2009-07-30T11:43:58+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0