29.07.2009 г., 17:36

Покори ме...

968 0 11

Покори ме

от първия миг.

Плени ме,

пленница станах...

Потънах в очи,

метличини сини,

потънах

и в детството

с тебе останах.

 

Незнаен,

самотен рефрен...

Сърцето ми

тупти хаотично

и твоето 

спира за миг

за теб - съвсем нетипично!

 

Поисках те

жадна и морна

в жарта

на знойния ден.

Погледна

дръзко, копнежно

и изпревари ме

с ирис засмен...

 

Удави ме

с капки от нежност

в езерата-очи.

Донесе ми

обич и верност

и сбъднати

детски мечти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи слънчево, топло, красиво и искрено. Хареса ми като емоция и образи. Поздрав!
  • Дано всеки стане такъв "пленник" или "пленница". Чудесно стихотворение, Никол. Благодаря ти за щастието да го прочета.
  • Поздравления, Никол!
  • благодаря на всички, които "покорих"!
  • "капки от нежност!"..Красиво! Остани му пленница! /6/

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...