19 oct 2014, 11:17

Покров

  Poesía » Otra
627 0 0

Покровът колко дни

влачим ний подред,

под тъмен купол от лъжи

сме обвити занапред.

Виновна ли бе ориста,

че ни в черни ризници заключи

и като ненужна съвестта

да говори с нас приключи.

На такъв, народ без чест

подчинението стига,

щом той дори и днес

в култ кумир издига.

Това е тази философия,

сложна и с нишки тънки,

довела до атрофия

на народа мозъчните гънки.

Кой ни тъй заключи?

За смирение - безценно,

само роби той получи.

О, подчинение свещено!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...