19 окт. 2014 г., 11:17

Покров

626 0 0

Покровът колко дни

влачим ний подред,

под тъмен купол от лъжи

сме обвити занапред.

Виновна ли бе ориста,

че ни в черни ризници заключи

и като ненужна съвестта

да говори с нас приключи.

На такъв, народ без чест

подчинението стига,

щом той дори и днес

в култ кумир издига.

Това е тази философия,

сложна и с нишки тънки,

довела до атрофия

на народа мозъчните гънки.

Кой ни тъй заключи?

За смирение - безценно,

само роби той получи.

О, подчинение свещено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...