Oct 19, 2014, 11:17 AM

Покров

  Poetry » Other
625 0 0

Покровът колко дни

влачим ний подред,

под тъмен купол от лъжи

сме обвити занапред.

Виновна ли бе ориста,

че ни в черни ризници заключи

и като ненужна съвестта

да говори с нас приключи.

На такъв, народ без чест

подчинението стига,

щом той дори и днес

в култ кумир издига.

Това е тази философия,

сложна и с нишки тънки,

довела до атрофия

на народа мозъчните гънки.

Кой ни тъй заключи?

За смирение - безценно,

само роби той получи.

О, подчинение свещено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...