19.10.2014 г., 11:17

Покров

628 0 0

Покровът колко дни

влачим ний подред,

под тъмен купол от лъжи

сме обвити занапред.

Виновна ли бе ориста,

че ни в черни ризници заключи

и като ненужна съвестта

да говори с нас приключи.

На такъв, народ без чест

подчинението стига,

щом той дори и днес

в култ кумир издига.

Това е тази философия,

сложна и с нишки тънки,

довела до атрофия

на народа мозъчните гънки.

Кой ни тъй заключи?

За смирение - безценно,

само роби той получи.

О, подчинение свещено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...