26 nov 2014, 22:28

Покрусата

Poesía

1K 0 3

                                         На гаснещото утро в безутешен сън,
                                         солта на дните трижди разпиляна
                                         попива в детските очи,отвън
                                         крила разплита сива врана.


                                         А призрак хилав и смутен
                                         сред топлите гробове броди,
                                         покрусата тъче саван студен -
                                         смъртта сега е без окови...

                                         И зеят празнично дула бездушни,
                                         метална плът тъй сякаш е пръстта,
                                         с метален порив буря води
                                         души крещящи към нощта.

                                         И ангели с прощална песен
                                         разтварят алени крила,
                                         молитва шепне глас отнесен
                                         за Мама долу във пръстта...

28.6.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mihri61 (Милко Христов)

!!!

2015-02-25T10:38:07+02:00
Donnerjack (Донърджак)

Нерядко хората страдат дълбоко от невъобразими самота, страх и болка.
Понякога човеците ги превръщат в творчество за да наситят кратките си дни със светлина.
Вие обаче сте избрали пътя на войнстващата омраза, господин Лански.

Джак

2015-02-12T13:41:01+02:00
KPETEHA (Гео Лански)

Смъртта винаги е без окови лицемерни стихоплетецо!
Нямаш вяра ти, защото злобата те заслепява.
А заслепява те защото самовлюбен си...
Не спекулирай със смъртта защото ме вбесяваш!
Червено е около теб... Червено-черно и рогато!!!

2015-02-12T00:09:38+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0