Покрусата

Nov 26, 2014, 10:28 PM

Poetry

697 0 3

                                         На гаснещото утро в безутешен сън,
                                         солта на дните трижди разпиляна
                                         попива в детските очи,отвън
                                         крила разплита сива врана.


                                         А призрак хилав и смутен
                                         сред топлите гробове броди,
                                         покрусата тъче саван студен -
                                         смъртта сега е без окови...

                                         И зеят празнично дула бездушни,
                                         метална плът тъй сякаш е пръстта,
                                         с метален порив буря води
                                         души крещящи към нощта.

                                         И ангели с прощална песен
                                         разтварят алени крила,
                                         молитва шепне глас отнесен
                                         за Мама долу във пръстта...

28.6.2006г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mihri61 (Милко Христов)

2015-02-25T10:38:07+02:00

!!!
Donnerjack (Донърджак)

2015-02-12T13:41:01+02:00

Нерядко хората страдат дълбоко от невъобразими самота, страх и болка.
Понякога човеците ги превръщат в творчество за да наситят кратките си дни със светлина.
Вие обаче сте избрали пътя на войнстващата омраза, господин Лански.

Джак
KPETEHA (Гео Лански)

2015-02-12T00:09:38+02:00

Смъртта винаги е без окови лицемерни стихоплетецо!
Нямаш вяра ти, защото злобата те заслепява.
А заслепява те защото самовлюбен си...
Не спекулирай със смъртта защото ме вбесяваш!
Червено е около теб... Червено-черно и рогато!!!