Nov 26, 2014, 10:28 PM

Покрусата

Poetry

1K 0 3

                                         На гаснещото утро в безутешен сън,
                                         солта на дните трижди разпиляна
                                         попива в детските очи,отвън
                                         крила разплита сива врана.


                                         А призрак хилав и смутен
                                         сред топлите гробове броди,
                                         покрусата тъче саван студен -
                                         смъртта сега е без окови...

                                         И зеят празнично дула бездушни,
                                         метална плът тъй сякаш е пръстта,
                                         с метален порив буря води
                                         души крещящи към нощта.

                                         И ангели с прощална песен
                                         разтварят алени крила,
                                         молитва шепне глас отнесен
                                         за Мама долу във пръстта...

28.6.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mihri61 (Милко Христов)

!!!

2015-02-25T10:38:07+02:00
Donnerjack (Донърджак)

Нерядко хората страдат дълбоко от невъобразими самота, страх и болка.
Понякога човеците ги превръщат в творчество за да наситят кратките си дни със светлина.
Вие обаче сте избрали пътя на войнстващата омраза, господин Лански.

Джак

2015-02-12T13:41:01+02:00
KPETEHA (Гео Лански)

Смъртта винаги е без окови лицемерни стихоплетецо!
Нямаш вяра ти, защото злобата те заслепява.
А заслепява те защото самовлюбен си...
Не спекулирай със смъртта защото ме вбесяваш!
Червено е около теб... Червено-черно и рогато!!!

2015-02-12T00:09:38+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0