26 нояб. 2014 г., 22:28

Покрусата

Поэзия

1K 0 3

                                         На гаснещото утро в безутешен сън,
                                         солта на дните трижди разпиляна
                                         попива в детските очи,отвън
                                         крила разплита сива врана.


                                         А призрак хилав и смутен
                                         сред топлите гробове броди,
                                         покрусата тъче саван студен -
                                         смъртта сега е без окови...

                                         И зеят празнично дула бездушни,
                                         метална плът тъй сякаш е пръстта,
                                         с метален порив буря води
                                         души крещящи към нощта.

                                         И ангели с прощална песен
                                         разтварят алени крила,
                                         молитва шепне глас отнесен
                                         за Мама долу във пръстта...

28.6.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mihri61 (Милко Христов)

!!!

2015-02-25T10:38:07+02:00
Donnerjack (Донърджак)

Нерядко хората страдат дълбоко от невъобразими самота, страх и болка.
Понякога човеците ги превръщат в творчество за да наситят кратките си дни със светлина.
Вие обаче сте избрали пътя на войнстващата омраза, господин Лански.

Джак

2015-02-12T13:41:01+02:00
KPETEHA (Гео Лански)

Смъртта винаги е без окови лицемерни стихоплетецо!
Нямаш вяра ти, защото злобата те заслепява.
А заслепява те защото самовлюбен си...
Не спекулирай със смъртта защото ме вбесяваш!
Червено е около теб... Червено-черно и рогато!!!

2015-02-12T00:09:38+02:00

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0