Покрусата

26.11.2014 г., 22:28 ч.

Поезия

598 0 4

                                         На гаснещото утро в безутешен сън,
                                         солта на дните трижди разпиляна
                                         попива в детските очи,отвън
                                         крила разплита сива врана.


                                         А призрак хилав и смутен
                                         сред топлите гробове броди,
                                         покрусата тъче саван студен -
                                         смъртта сега е без окови...

                                         И зеят празнично дула бездушни,
                                         метална плът тъй сякаш е пръстта,
                                         с метален порив буря води
                                         души крещящи към нощта.

                                         И ангели с прощална песен
                                         разтварят алени крила,
                                         молитва шепне глас отнесен
                                         за Мама долу във пръстта...

28.6.2006г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mihri61 (Милко Христов)

2015-02-25T10:38:07+02:00

!!!
Donnerjack (Донърджак)

2015-02-12T13:41:01+02:00

Нерядко хората страдат дълбоко от невъобразими самота, страх и болка.
Понякога човеците ги превръщат в творчество за да наситят кратките си дни със светлина.
Вие обаче сте избрали пътя на войнстващата омраза, господин Лански.

Джак
KPETEHA (Гео Лански)

2015-02-12T00:09:38+02:00

Смъртта винаги е без окови лицемерни стихоплетецо!
Нямаш вяра ти, защото злобата те заслепява.
А заслепява те защото самовлюбен си...
Не спекулирай със смъртта защото ме вбесяваш!
Червено е около теб... Червено-черно и рогато!!!