Покрусата
На гаснещото утро в безутешен сън,
солта на дните трижди разпиляна
попива в детските очи,отвън
крила разплита сива врана.
А призрак хилав и смутен
сред топлите гробове броди,
покрусата тъче саван студен -
смъртта сега е без окови...
И зеят празнично дула бездушни,
метална плът тъй сякаш е пръстта,
с метален порив буря води
души крещящи към нощта.
И ангели с прощална песен
разтварят алени крила,
молитва шепне глас отнесен
за Мама долу във пръстта...
28.6.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
