6 abr 2024, 11:23

Покръстен

  Poesía
508 0 0

Събудих се обзет от самота,

Отровен от настъпващото утро.

А утрото е по мъдро от нощта,

В която сенките на мъртвите потъват.

 

Оплитат се във мрачната снага,

На не изпитващите чувства корени,

Сред демони разтворили крила,

Над тленните изстрадали тела на розите.

 

Обгръща ме духовна пустота,

Към ада тръгвам без да бързам,

Но после ме обзема ритъма на вечността,

И тичам към голготата на своите чувства.

 

Нима е нужно сам да си простя,

Или за сетен път ще чакам подаяние,

Дали отивам в ада аз сега,

едва ли вече има някакво значение.

 

От ад аз идвам и без това,

С надежда да забравя себе си,

Но Аз-ът ми е част от древната тъга,

Изпълваща душата ми със отчаяние.

 

Сълзите бавно се превръщат в море,

Което бързо тялото поглъща,

А чувствата превръщам в бесове,

С надеждата да ме покръстят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...