6.04.2024 г., 11:23

Покръстен

509 0 0

Събудих се обзет от самота,

Отровен от настъпващото утро.

А утрото е по мъдро от нощта,

В която сенките на мъртвите потъват.

 

Оплитат се във мрачната снага,

На не изпитващите чувства корени,

Сред демони разтворили крила,

Над тленните изстрадали тела на розите.

 

Обгръща ме духовна пустота,

Към ада тръгвам без да бързам,

Но после ме обзема ритъма на вечността,

И тичам към голготата на своите чувства.

 

Нима е нужно сам да си простя,

Или за сетен път ще чакам подаяние,

Дали отивам в ада аз сега,

едва ли вече има някакво значение.

 

От ад аз идвам и без това,

С надежда да забравя себе си,

Но Аз-ът ми е част от древната тъга,

Изпълваща душата ми със отчаяние.

 

Сълзите бавно се превръщат в море,

Което бързо тялото поглъща,

А чувствата превръщам в бесове,

С надеждата да ме покръстят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...