ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
7 feb 2008, 11:27

Поквара

  Poesía » Civil
1.4K 0 28

Из улиците кални на покварата

детински светлата душа погубих...

Чаках Любовта да спре на гарата,

но на чуждите парфюми сред омарата

истинския аромат във мен загърбих...

 

 

 

 

 

Зад порутените двери на съдбата

скимти животът като бито куче...

И все по-тъмна става светлината...

А разкъсващата болка във душата

сетните ми чувства жадно смуче...

 

 

 

 

Най-лесно е така да съществувам...

Сетивата си, отдавна ги прегърбих.

По житейските вълни ще се отпусна...

А плесниците за съвестта ми гузна,

в издраните си джобове захвърлих...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0