Поквара
Из улиците кални на покварата
детински светлата душа погубих...
Чаках Любовта да спре на гарата,
но на чуждите парфюми сред омарата
истинския аромат във мен загърбих...
Зад порутените двери на съдбата
скимти животът като бито куче...
И все по-тъмна става светлината...
А разкъсващата болка във душата
сетните ми чувства жадно смуче...
Най-лесно е така да съществувам...
Сетивата си, отдавна ги прегърбих.
По житейските вълни ще се отпусна...
А плесниците за съвестта ми гузна,
в издраните си джобове захвърлих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
