ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
Feb 7, 2008, 11:27 AM

Поквара

  Poetry » Civic
1.4K 0 28

Из улиците кални на покварата

детински светлата душа погубих...

Чаках Любовта да спре на гарата,

но на чуждите парфюми сред омарата

истинския аромат във мен загърбих...

 

 

 

 

 

Зад порутените двери на съдбата

скимти животът като бито куче...

И все по-тъмна става светлината...

А разкъсващата болка във душата

сетните ми чувства жадно смуче...

 

 

 

 

Най-лесно е така да съществувам...

Сетивата си, отдавна ги прегърбих.

По житейските вълни ще се отпусна...

А плесниците за съвестта ми гузна,

в издраните си джобове захвърлих...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0