Feb 7, 2008, 11:27 AM

Поквара

  Poetry » Civic
1.4K 0 28

Из улиците кални на покварата

детински светлата душа погубих...

Чаках Любовта да спре на гарата,

но на чуждите парфюми сред омарата

истинския аромат във мен загърбих...

 

 

 

 

 

Зад порутените двери на съдбата

скимти животът като бито куче...

И все по-тъмна става светлината...

А разкъсващата болка във душата

сетните ми чувства жадно смуче...

 

 

 

 

Най-лесно е така да съществувам...

Сетивата си, отдавна ги прегърбих.

По житейските вълни ще се отпусна...

А плесниците за съвестта ми гузна,

в издраните си джобове захвърлих...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...