ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
Feb 7, 2008, 11:27 AM

Поквара

  Poetry » Civic
1.4K 0 28

Из улиците кални на покварата

детински светлата душа погубих...

Чаках Любовта да спре на гарата,

но на чуждите парфюми сред омарата

истинския аромат във мен загърбих...

 

 

 

 

 

Зад порутените двери на съдбата

скимти животът като бито куче...

И все по-тъмна става светлината...

А разкъсващата болка във душата

сетните ми чувства жадно смуче...

 

 

 

 

Най-лесно е така да съществувам...

Сетивата си, отдавна ги прегърбих.

По житейските вълни ще се отпусна...

А плесниците за съвестта ми гузна,

в издраните си джобове захвърлих...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0