7 февр. 2008 г., 11:27

Поквара

1.4K 0 28

Из улиците кални на покварата

детински светлата душа погубих...

Чаках Любовта да спре на гарата,

но на чуждите парфюми сред омарата

истинския аромат във мен загърбих...

 

 

 

 

 

Зад порутените двери на съдбата

скимти животът като бито куче...

И все по-тъмна става светлината...

А разкъсващата болка във душата

сетните ми чувства жадно смуче...

 

 

 

 

Най-лесно е така да съществувам...

Сетивата си, отдавна ги прегърбих.

По житейските вълни ще се отпусна...

А плесниците за съвестта ми гузна,

в издраните си джобове захвърлих...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...