10 ago 2010, 12:49

Покълват стиховете в мене...

  Poesía
1.4K 0 32


В зародиш, още неродени,

обагрени с невинна страст,

покълват стиховете в мене

и чакат звездния си час

с дъха си нежен да ги сгрея,

с криле от жар да ги даря

и пътя светъл да намерят

към вашите добри сърца...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Никът ме задължава, Маги!
  • в сърцето си ми, мила Вилдан...
    твоята поезия облагородява света...с обич.
  • затова и се леят с тази завидна лекота!
    поздрави, Феичке!

  • Много хубаво пишеш!
    Чета те с лекота и с удоволствие.
    Днес прочетох цели 10 стиха от теб.
  • Светли мисли, светли стихове от една светла жена със светла душа!...защото са породени от светло чувство- ЛЮБОВТА!...доста се повтарям, но....си е така ...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...