Aug 10, 2010, 12:49 PM

Покълват стиховете в мене...

  Poetry
1.4K 0 32


В зародиш, още неродени,

обагрени с невинна страст,

покълват стиховете в мене

и чакат звездния си час

с дъха си нежен да ги сгрея,

с криле от жар да ги даря

и пътя светъл да намерят

към вашите добри сърца...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви! Никът ме задължава, Маги!
  • в сърцето си ми, мила Вилдан...
    твоята поезия облагородява света...с обич.
  • затова и се леят с тази завидна лекота!
    поздрави, Феичке!

  • Много хубаво пишеш!
    Чета те с лекота и с удоволствие.
    Днес прочетох цели 10 стиха от теб.
  • Светли мисли, светли стихове от една светла жена със светла душа!...защото са породени от светло чувство- ЛЮБОВТА!...доста се повтарям, но....си е така ...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...