10.08.2010 г., 12:49

Покълват стиховете в мене...

1.4K 0 32


В зародиш, още неродени,

обагрени с невинна страст,

покълват стиховете в мене

и чакат звездния си час

с дъха си нежен да ги сгрея,

с криле от жар да ги даря

и пътя светъл да намерят

към вашите добри сърца...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Никът ме задължава, Маги!
  • в сърцето си ми, мила Вилдан...
    твоята поезия облагородява света...с обич.
  • затова и се леят с тази завидна лекота!
    поздрави, Феичке!

  • Много хубаво пишеш!
    Чета те с лекота и с удоволствие.
    Днес прочетох цели 10 стиха от теб.
  • Светли мисли, светли стихове от една светла жена със светла душа!...защото са породени от светло чувство- ЛЮБОВТА!...доста се повтарям, но....си е така ...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...