10.08.2010 г., 12:49

Покълват стиховете в мене...

1.4K 0 32


В зародиш, още неродени,

обагрени с невинна страст,

покълват стиховете в мене

и чакат звездния си час

с дъха си нежен да ги сгрея,

с криле от жар да ги даря

и пътя светъл да намерят

към вашите добри сърца...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Никът ме задължава, Маги!
  • в сърцето си ми, мила Вилдан...
    твоята поезия облагородява света...с обич.
  • затова и се леят с тази завидна лекота!
    поздрави, Феичке!

  • Много хубаво пишеш!
    Чета те с лекота и с удоволствие.
    Днес прочетох цели 10 стиха от теб.
  • Светли мисли, светли стихове от една светла жена със светла душа!...защото са породени от светло чувство- ЛЮБОВТА!...доста се повтарям, но....си е така ...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...