eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
20 dic 2007, 15:34

Поле от макове

  Poesía » Otra
1.9K 0 19
 

                ПОЛЕ ОТ МАКОВЕ

 

Пак не вярвайте - летя, летя в небетата,

усмихнал гарите със тъжни влакове

и бродя в вълча зима по полетата,

сред пурпурно разцъфналите макове.

 

И викайте! Косите ми са пак разпръснати -

не траят гел, крещят по остри ножици,

но тях плетат ги на ветровете пръстите,

лудешки сочещи към... невъзможното.

 

Пак смейте се! Не вие сте богатите!

Приказвайте! Не вярвам на словата ви -

"с мечтите ти се хранят глуповатите''.

Вълчо време! Аз топля се в поле от макове.

 

13.12.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    И аз заплувах в полето, благодарна и ти пращам голям букет от тях!!!
  • venus (Вечерница или Зорница)
    venus (Вечерница или Зорница)
    Хареса ми, Иво. Поздрав! http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=88199
  • nikoleta73 (Николета)
    nikoleta73 (Николета)
    Мъдро и оргинално...Поздравления!
  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Благодаря отново! Благодаря и за поетичните коментари!
    / стана като при получаване на Оскар , но по- голяма награда от думите ви няма!/ Усмивки!
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Всеки гледа във другите
    докъде са и как да ги мине,
    но си предлага само услугите
    да постави в леглото им мина.
    Ще се ползват от твойте услуги,
    ще те изтискват докато може,
    но щом видиш лицето им, другото,
    ще погалят твоето с ножа.

    Блажени онези в полето от макове.... СТРАХОТНО!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0