ПОЛЕ ОТ МАКОВЕ
Пак не вярвайте - летя, летя в небетата,
усмихнал гарите със тъжни влакове
и бродя в вълча зима по полетата,
сред пурпурно разцъфналите макове.
И викайте! Косите ми са пак разпръснати -
не траят гел, крещят по остри ножици,
но тях плетат ги на ветровете пръстите,
лудешки сочещи към... невъзможното.
Пак смейте се! Не вие сте богатите!
Приказвайте! Не вярвам на словата ви -
"с мечтите ти се хранят глуповатите''.
Вълчо време! Аз топля се в поле от макове.
13.12.07.
© Ивайло Яков Всички права запазени