Елиза13 (Мария)
238 840
28 abr 2018, 22:00

Полет 

  Poesía
428 1 2

Душата ми е в песента на птиче

криле разперило към нови светове.

С поглед влюбен в океанът от небе

със сърце на развълнувано море.

 

Душата ми препуска през поляни

отпива от дъха на ароматните цветя.

И бяга да се скрие от погледи нахални

намира тих уют в пукнатината на скала.

 

Далече от лъжите, далече от праха

далеч от суетите, далече от шума.

Загърната в скалите

привлечена от песента.

 

Заслушва се, притихва със сведена глава

и тази песен тиха, отмива гордостта.

И падат чисти капки по крехките крила

а вятърът шепти и нежно ги понася...

 

Тук само под небето

душата ми полита.

Общува със Твореца

сърцето си разплита.

 

Далече от лъжите, далече от праха

далеч от суетите далече от шума.

Загърната в скалите - тя чува песента

и с подновени сили разперва пак крила.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти мила, Катя! Благодаря за високата оценка върху скромния ми стих! Бъди благословена!
  • Поздравления за хубавия стих, Мария!
Propuestas
: ??:??