Полет
Душата ми е в песента на птиче
криле разперило към нови светове.
С поглед влюбен в океанът от небе
със сърце на развълнувано море.
Душата ми препуска през поляни
отпива от дъха на ароматните цветя.
И бяга да се скрие от погледи нахални
намира тих уют в пукнатината на скала.
Далече от лъжите, далече от праха
далеч от суетите, далече от шума.
Загърната в скалите
привлечена от песента.
Заслушва се, притихва със сведена глава
и тази песен тиха, отмива гордостта.
И падат чисти капки по крехките крила
а вятърът шепти и нежно ги понася...
Тук само под небето
душата ми полита.
Общува със Твореца
сърцето си разплита.
Далече от лъжите, далече от праха
далеч от суетите далече от шума.
Загърната в скалите - тя чува песента
и с подновени сили разперва пак крила.
© Мария All rights reserved.
