27 ene 2024, 6:39

Полет

429 0 2

Птица високо в небето устремена.

В посока неизвестна, за миг обезверена,

търси слънчевия пламък...

огън и тъма... безжизнен камък-

падаща звезда е... дар в упадък.

 

Силен огън в очите са размива

и крясък сред разбунен облак се разлива

в дъха на ледна тишина. Студена сивота!

Обречен полет, земен полъх, миризма,

загнил от корен силует в мъгла..

 

В хаоса на нестихващ ураган

птицата настъпва към живия капан.

Неустрашимо, гордо, в диви бесове,

покорява властно яростните ветрове

и в унес, с фанатизъм, природен гняв зове!

 

                             13.06.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за коментара. Полетът на народа, полетът на обществото, на битието, на историята. Това е птицата за мен. Идеята за упадък, бесове.., са резултат от полета, но в крайна сметка развитието на обществото ни следва определени закони и е в постоянно движение.
  • "за миг обезверена" - за миг? за миг гневна, за миг щастлива и т.н. - в момента на полета или е, или не. Но накрая е в "диви бесове"?
    както и не е ясна идеята: към какво зове природния гняв?
    Малко трябва да се пипне!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...