Полет

27.01.2024 г., 6:39 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

169 0 2

Птица високо в небето устремена.

В посока неизвестна, за миг обезверена,

търси слънчевия пламък...

огън и тъма... безжизнен камък-

падаща звезда е... дар в упадък.

Силен огън в очите са размива

и крясък сред разбунен облак се разлива

в дъха на ледна тишина. Студена сивота!

Обречен полет, земен полъх, миризма,

загнил от корен силует в мъгла..

В хаоса на нестихващ ураган

птицата настъпва към живия капан.

Неустрашимо, гордо, в диви бесове,

покорява властно яростните ветрове

и в унес, с фанатизъм, природен гняв зове!

13.06.2006

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ermalyk (Стоян Стоянов)

2024-01-27T23:18:07+02:00

Благодаря ви за коментара. Полетът на народа, полетът на обществото, на битието, на историята. Това е птицата за мен. Идеята за упадък, бесове.., са резултат от полета, но в крайна сметка развитието на обществото ни следва определени закони и е в постоянно движение.
palenka (П Антонова)

2024-01-27T07:29:27+02:00

"за миг обезверена" - за миг? за миг гневна, за миг щастлива и т.н. - в момента на полета или е, или не. Но накрая е в "диви бесове"?
както и не е ясна идеята: към какво зове природния гняв?
Малко трябва да се пипне!