Полет
434
0
2
Птица високо в небето устремена.
В посока неизвестна, за миг обезверена,
търси слънчевия пламък...
огън и тъма... безжизнен камък-
падаща звезда е... дар в упадък.
Силен огън в очите са размива
и крясък сред разбунен облак се разлива
в дъха на ледна тишина. Студена сивота!
Обречен полет, земен полъх, миризма,
загнил от корен силует в мъгла..
В хаоса на нестихващ ураган
птицата настъпва към живия капан.
Неустрашимо, гордо, в диви бесове,
покорява властно яростните ветрове
и в унес, с фанатизъм, природен гняв зове!
13.06.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Стоянов Все права защищены
