20 jun 2008, 12:13

Полет

  Poesía
1.2K 0 35
Нежна камбана
в душата звъни.
Слънчеви зайчета
скачат в очите.
"Животът красив е!" -
сърцето тупти.
Крилете залепям
и литвам в мечтите.

Вятърът роши косите.
Шепти
приказка нежна
за блян несънуван.
Приемам мечтите,
изтривам сълзи
със мислите трудни
аз се сбогувам.

Духът се понася
към светла звезда,
изгряла красиво
там в небосвода,
превръща се в таен копнеж,
във искра.
Примамва ме с обич,
с нов пулс към живота.
...................................................
Птица съм бяла, с ефирни крила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...