Полет
в душата звъни.
Слънчеви зайчета
скачат в очите.
"Животът красив е!" -
сърцето тупти.
Крилете залепям
и литвам в мечтите.
Вятърът роши косите.
Шепти
приказка нежна
за блян несънуван.
Приемам мечтите,
изтривам сълзи
със мислите трудни
аз се сбогувам.
Духът се понася
към светла звезда,
изгряла красиво
там в небосвода,
превръща се в таен копнеж,
във искра.
Примамва ме с обич,
с нов пулс към живота.
...................................................
Птица съм бяла, с ефирни крила!
© Таня Мезева All rights reserved.