Jun 20, 2008, 12:13 PM

Полет

  Poetry
1.2K 0 35
Нежна камбана
в душата звъни.
Слънчеви зайчета
скачат в очите.
"Животът красив е!" -
сърцето тупти.
Крилете залепям
и литвам в мечтите.

Вятърът роши косите.
Шепти
приказка нежна
за блян несънуван.
Приемам мечтите,
изтривам сълзи
със мислите трудни
аз се сбогувам.

Духът се понася
към светла звезда,
изгряла красиво
там в небосвода,
превръща се в таен копнеж,
във искра.
Примамва ме с обич,
с нов пулс към живота.
...................................................
Птица съм бяла, с ефирни крила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...