18 dic 2008, 9:43

Полет

  Poesía
528 0 0

            ПОЛЕТ

 

 

Молитвено птиците кацат,

под звън на вечерна камбана.

Огласят с песен стара акация.

Посреща ги мрака припряно.

 

 

До утре ще е тихо. Спи ятото.

Сънуват птиците заскрежени поля.

Пресичат във сънища лятото.

Като топчица някоя. Тупва. Умря.

 

 

Утрото събужда птичата песен.

С криле бродират небосклона сив.

Загубват се по пътя отвесен.

Животът ги радва, бял и лъжлив…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...