18 dic 2008, 9:43

Полет

  Poesía
530 0 0

            ПОЛЕТ

 

 

Молитвено птиците кацат,

под звън на вечерна камбана.

Огласят с песен стара акация.

Посреща ги мрака припряно.

 

 

До утре ще е тихо. Спи ятото.

Сънуват птиците заскрежени поля.

Пресичат във сънища лятото.

Като топчица някоя. Тупва. Умря.

 

 

Утрото събужда птичата песен.

С криле бродират небосклона сив.

Загубват се по пътя отвесен.

Животът ги радва, бял и лъжлив…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...