18.12.2008 г., 9:43

Полет

524 0 0

            ПОЛЕТ

 

 

Молитвено птиците кацат,

под звън на вечерна камбана.

Огласят с песен стара акация.

Посреща ги мрака припряно.

 

 

До утре ще е тихо. Спи ятото.

Сънуват птиците заскрежени поля.

Пресичат във сънища лятото.

Като топчица някоя. Тупва. Умря.

 

 

Утрото събужда птичата песен.

С криле бродират небосклона сив.

Загубват се по пътя отвесен.

Животът ги радва, бял и лъжлив…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....