Dec 18, 2008, 9:43 AM

Полет

  Poetry
523 0 0

            ПОЛЕТ

 

 

Молитвено птиците кацат,

под звън на вечерна камбана.

Огласят с песен стара акация.

Посреща ги мрака припряно.

 

 

До утре ще е тихо. Спи ятото.

Сънуват птиците заскрежени поля.

Пресичат във сънища лятото.

Като топчица някоя. Тупва. Умря.

 

 

Утрото събужда птичата песен.

С криле бродират небосклона сив.

Загубват се по пътя отвесен.

Животът ги радва, бял и лъжлив…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...