19 may 2012, 1:23

Полет

  Poesía » Otra
748 0 4

Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.

Езика ми вземете.
Ала кървавото слово
в други времена
ще проехти отново.

Душата ще е вечна,
щом плътта угасне.
Освободете ме,
илюзии прекрасни!

Хвърлете овчи кожи
и се впийте здраво
в жалката си власт,
защото, зная, равни

вси са пред законите
на лепкавата кал -
съдбата на немия
просяк все нявга




застига и мнимия крал...



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Душата ще е вечна,
    щом плътта угасне."
  • От съдбата никой не може да избяга! Поздравявам те за хубавия стих!
  • Саше, много ти е хубаво стихотворението. Всеки според заслугите си, нали? поздрави

  • Искрени поздрави! Разбран си - от мен, а тъй като в природата
    има повтаряемост, значи и от други.Експресионист- продължавай!!!
    Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...