Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете.
Ала кървавото слово
в други времена
ще проехти отново.
Душата ще е вечна,
щом плътта угасне.
Освободете ме,
илюзии прекрасни!
Хвърлете овчи кожи
и се впийте здраво
в жалката си власт,
защото, зная, равни
вси са пред законите
на лепкавата кал -
съдбата на немия
просяк все нявга
застига и мнимия крал...
© Александър Todos los derechos reservados
щом плътта угасне."