May 19, 2012, 1:23 AM

Полет

  Poetry » Other
738 0 4

Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.

Езика ми вземете.
Ала кървавото слово
в други времена
ще проехти отново.

Душата ще е вечна,
щом плътта угасне.
Освободете ме,
илюзии прекрасни!

Хвърлете овчи кожи
и се впийте здраво
в жалката си власт,
защото, зная, равни

вси са пред законите
на лепкавата кал -
съдбата на немия
просяк все нявга




застига и мнимия крал...



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Душата ще е вечна,
    щом плътта угасне."
  • От съдбата никой не може да избяга! Поздравявам те за хубавия стих!
  • Саше, много ти е хубаво стихотворението. Всеки според заслугите си, нали? поздрави

  • Искрени поздрави! Разбран си - от мен, а тъй като в природата
    има повтаряемост, значи и от други.Експресионист- продължавай!!!
    Wali/Виолета Томова/

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...