13 dic 2006, 21:39

Полет над гълъбово гнездо

  Poesía
1.2K 0 5
Събудих се в разгара на война -
целуваха ме трупове.
Смяха ми се шутове.
Накратко - нямах никакви пера.
Гротеска. Нежни, ципести крила.
Мътеха ме гълъби.
Лапах кестени, а дъвчех жълъди.
Но все пак бяха топли...
С остри шипове и нокти
кратък бе смеха.
Освен това горя.

И замириса на опърлено.

Колеблива млада тишина
хапе си опашката.
Тиха ще е докато реша:
наполовина пълна
или
празна ще е чашката.

Иска да участвам в игра
и да спазвам правила.
Фигурки, поле и зарче.
Сигурно приличам на канарче.
Да си избера полярност -
не, да, може би сечение.
Да се закълна във вярност
на въртеливо движение.

Кръстовищата имат обратен ефект.
Не лекуват, а вграждат дефект.

Символи, сливи и други лъщящи.
Всеки ТРЯБВА да има цена...
И ледено благи, и гордо пълзящи,
всичките - прекупвачи на птичи тела.
Лешояди.
Още в яйцето познавах врага.
Нека се крие зад безброй имена.
Последен съм, но съм и първи.
За всяко перо,
за всяко гнездо,
за всяка сълза.
Летя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марвин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Атанас Наистина е хубаво всеки да притежава индивидуалност, но всички сме хора все пак Поздрав!
  • хареса ми странното ти творение!


    хубаво е да бъдеш по своему оригинален

    Поздравления!

    Атанас

  • Чудесен отговор ЛОНТАНА Благодаря ти, че си прочела!
  • Какво означава "...символи, сливи и други лъщящи..."?
  • БРАВО!!! Чудесен полет. Напомня ми нещо:
    "Театър-гротеска,
    актьорите с маски
    като във стара пиеска..."
    А който забравя вкуса на горещите кестени, обикновено така се получава-нищо ново под слънцето.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...