13 dic 2006, 21:39

Полет над гълъбово гнездо

  Poesía
1.2K 0 5
Събудих се в разгара на война -
целуваха ме трупове.
Смяха ми се шутове.
Накратко - нямах никакви пера.
Гротеска. Нежни, ципести крила.
Мътеха ме гълъби.
Лапах кестени, а дъвчех жълъди.
Но все пак бяха топли...
С остри шипове и нокти
кратък бе смеха.
Освен това горя.

И замириса на опърлено.

Колеблива млада тишина
хапе си опашката.
Тиха ще е докато реша:
наполовина пълна
или
празна ще е чашката.

Иска да участвам в игра
и да спазвам правила.
Фигурки, поле и зарче.
Сигурно приличам на канарче.
Да си избера полярност -
не, да, може би сечение.
Да се закълна във вярност
на въртеливо движение.

Кръстовищата имат обратен ефект.
Не лекуват, а вграждат дефект.

Символи, сливи и други лъщящи.
Всеки ТРЯБВА да има цена...
И ледено благи, и гордо пълзящи,
всичките - прекупвачи на птичи тела.
Лешояди.
Още в яйцето познавах врага.
Нека се крие зад безброй имена.
Последен съм, но съм и първи.
За всяко перо,
за всяко гнездо,
за всяка сълза.
Летя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марвин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Атанас Наистина е хубаво всеки да притежава индивидуалност, но всички сме хора все пак Поздрав!
  • хареса ми странното ти творение!


    хубаво е да бъдеш по своему оригинален

    Поздравления!

    Атанас

  • Чудесен отговор ЛОНТАНА Благодаря ти, че си прочела!
  • Какво означава "...символи, сливи и други лъщящи..."?
  • БРАВО!!! Чудесен полет. Напомня ми нещо:
    "Театър-гротеска,
    актьорите с маски
    като във стара пиеска..."
    А който забравя вкуса на горещите кестени, обикновено така се получава-нищо ново под слънцето.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...