Dec 13, 2006, 9:39 PM

Полет над гълъбово гнездо

  Poetry
1.2K 0 5
Събудих се в разгара на война -
целуваха ме трупове.
Смяха ми се шутове.
Накратко - нямах никакви пера.
Гротеска. Нежни, ципести крила.
Мътеха ме гълъби.
Лапах кестени, а дъвчех жълъди.
Но все пак бяха топли...
С остри шипове и нокти
кратък бе смеха.
Освен това горя.

И замириса на опърлено.

Колеблива млада тишина
хапе си опашката.
Тиха ще е докато реша:
наполовина пълна
или
празна ще е чашката.

Иска да участвам в игра
и да спазвам правила.
Фигурки, поле и зарче.
Сигурно приличам на канарче.
Да си избера полярност -
не, да, може би сечение.
Да се закълна във вярност
на въртеливо движение.

Кръстовищата имат обратен ефект.
Не лекуват, а вграждат дефект.

Символи, сливи и други лъщящи.
Всеки ТРЯБВА да има цена...
И ледено благи, и гордо пълзящи,
всичките - прекупвачи на птичи тела.
Лешояди.
Още в яйцето познавах врага.
Нека се крие зад безброй имена.
Последен съм, но съм и първи.
За всяко перо,
за всяко гнездо,
за всяка сълза.
Летя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марвин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Атанас Наистина е хубаво всеки да притежава индивидуалност, но всички сме хора все пак Поздрав!
  • хареса ми странното ти творение!


    хубаво е да бъдеш по своему оригинален

    Поздравления!

    Атанас

  • Чудесен отговор ЛОНТАНА Благодаря ти, че си прочела!
  • Какво означава "...символи, сливи и други лъщящи..."?
  • БРАВО!!! Чудесен полет. Напомня ми нещо:
    "Театър-гротеска,
    актьорите с маски
    като във стара пиеска..."
    А който забравя вкуса на горещите кестени, обикновено така се получава-нищо ново под слънцето.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...