13.12.2006 г., 21:39

Полет над гълъбово гнездо

1.2K 0 5
Събудих се в разгара на война -
целуваха ме трупове.
Смяха ми се шутове.
Накратко - нямах никакви пера.
Гротеска. Нежни, ципести крила.
Мътеха ме гълъби.
Лапах кестени, а дъвчех жълъди.
Но все пак бяха топли...
С остри шипове и нокти
кратък бе смеха.
Освен това горя.

И замириса на опърлено.

Колеблива млада тишина
хапе си опашката.
Тиха ще е докато реша:
наполовина пълна
или
празна ще е чашката.

Иска да участвам в игра
и да спазвам правила.
Фигурки, поле и зарче.
Сигурно приличам на канарче.
Да си избера полярност -
не, да, може би сечение.
Да се закълна във вярност
на въртеливо движение.

Кръстовищата имат обратен ефект.
Не лекуват, а вграждат дефект.

Символи, сливи и други лъщящи.
Всеки ТРЯБВА да има цена...
И ледено благи, и гордо пълзящи,
всичките - прекупвачи на птичи тела.
Лешояди.
Още в яйцето познавах врага.
Нека се крие зад безброй имена.
Последен съм, но съм и първи.
За всяко перо,
за всяко гнездо,
за всяка сълза.
Летя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Атанас Наистина е хубаво всеки да притежава индивидуалност, но всички сме хора все пак Поздрав!
  • хареса ми странното ти творение!


    хубаво е да бъдеш по своему оригинален

    Поздравления!

    Атанас

  • Чудесен отговор ЛОНТАНА Благодаря ти, че си прочела!
  • Какво означава "...символи, сливи и други лъщящи..."?
  • БРАВО!!! Чудесен полет. Напомня ми нещо:
    "Театър-гротеска,
    актьорите с маски
    като във стара пиеска..."
    А който забравя вкуса на горещите кестени, обикновено така се получава-нищо ново под слънцето.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...