Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.
За секунди достигам от нула до сто.
На таблото стрелките достигат до края.
И присветва лампата "тракшън контрол".
Сякаш спират колите на пътя пред мене.
А моторът ръмжи на пълен форсаж.
И за нищо не мисля в това утро студено -
а волана навивам в остър вираж.
И залепва за пътя стабилно купето.
И над асфалта като призрак летя.
Аз се рея - сякаш съм птица в небето.
Само гумите бързи тихо свистят.
И настигам го злото - то не ще ми избяга.
Аз ще дойда при вас още същия ден.
Идвам бързо - макар и не чак веднага.
Но добре, че има такива кат мен.
© Стефан Янев Todos los derechos reservados