6 nov 2013, 21:25  

Полет над пътя 2010

  Poesía
597 0 0

Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.

За секунди достигам от нула до сто.

На таблото стрелките достигат до края.

И присветва лампата "тракшън контрол".

 

Сякаш спират колите на пътя пред мене.

А моторът ръмжи на пълен форсаж.

И за нищо не мисля в това утро студено -

а волана навивам в остър вираж.

 

И залепва за пътя стабилно купето.

И над асфалта като призрак летя.

Аз се рея - сякаш съм птица в небето.

Само гумите бързи тихо свистят.

 

И настигам го злото - то не ще ми избяга.

Аз ще дойда при вас още същия ден.

Идвам бързо - макар и не чак веднага.

Но добре, че има такива кат мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...