6 нояб. 2013 г., 21:25  

Полет над пътя 2010

599 0 0

Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.

За секунди достигам от нула до сто.

На таблото стрелките достигат до края.

И присветва лампата "тракшън контрол".

 

Сякаш спират колите на пътя пред мене.

А моторът ръмжи на пълен форсаж.

И за нищо не мисля в това утро студено -

а волана навивам в остър вираж.

 

И залепва за пътя стабилно купето.

И над асфалта като призрак летя.

Аз се рея - сякаш съм птица в небето.

Само гумите бързи тихо свистят.

 

И настигам го злото - то не ще ми избяга.

Аз ще дойда при вас още същия ден.

Идвам бързо - макар и не чак веднага.

Но добре, че има такива кат мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...