6 нояб. 2013 г., 21:25  

Полет над пътя 2010

595 0 0

Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.

За секунди достигам от нула до сто.

На таблото стрелките достигат до края.

И присветва лампата "тракшън контрол".

 

Сякаш спират колите на пътя пред мене.

А моторът ръмжи на пълен форсаж.

И за нищо не мисля в това утро студено -

а волана навивам в остър вираж.

 

И залепва за пътя стабилно купето.

И над асфалта като призрак летя.

Аз се рея - сякаш съм птица в небето.

Само гумите бързи тихо свистят.

 

И настигам го злото - то не ще ми избяга.

Аз ще дойда при вас още същия ден.

Идвам бързо - макар и не чак веднага.

Но добре, че има такива кат мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...