6.11.2013 г., 21:25  

Полет над пътя 2010

600 0 0

Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.

За секунди достигам от нула до сто.

На таблото стрелките достигат до края.

И присветва лампата "тракшън контрол".

 

Сякаш спират колите на пътя пред мене.

А моторът ръмжи на пълен форсаж.

И за нищо не мисля в това утро студено -

а волана навивам в остър вираж.

 

И залепва за пътя стабилно купето.

И над асфалта като призрак летя.

Аз се рея - сякаш съм птица в небето.

Само гумите бързи тихо свистят.

 

И настигам го злото - то не ще ми избяга.

Аз ще дойда при вас още същия ден.

Идвам бързо - макар и не чак веднага.

Но добре, че има такива кат мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...