13 sept 2008, 16:22

Полет с ледени криле

950 0 2
Душата ми е пуста и студена,
мрак и тъга я обгръщат,
ветрове в нея пеят,
облаците не разкъсват.

Звезден прах,
паднали звезди сеят,
искрите и мъртвите ангели
в ледена жар ще изтлеят.

Хладна тишина и ледени цветя
в безкрая греят,
в очакване деня и нощта
в едно да се слеят.

От полъха на студения вятър
птиците отлитат, немеят,
в среднощния мрак
те изгубени се реят.

Самотни фантоми летят
над бреговете и пеят.
Щом те прегърна в нощта
слънца за нас ще изгреят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия и Мирела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моля, не редактирайте произведението си обратно с грешка - "среденощния" - няма такава дума.
  • "Щом те прегърна в нощта,
    слънца за нас ще изгреят."

    Великолепен стих!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...