13.09.2008 г., 16:22

Полет с ледени криле

948 0 2
Душата ми е пуста и студена,
мрак и тъга я обгръщат,
ветрове в нея пеят,
облаците не разкъсват.

Звезден прах,
паднали звезди сеят,
искрите и мъртвите ангели
в ледена жар ще изтлеят.

Хладна тишина и ледени цветя
в безкрая греят,
в очакване деня и нощта
в едно да се слеят.

От полъха на студения вятър
птиците отлитат, немеят,
в среднощния мрак
те изгубени се реят.

Самотни фантоми летят
над бреговете и пеят.
Щом те прегърна в нощта
слънца за нас ще изгреят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия и Мирела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моля, не редактирайте произведението си обратно с грешка - "среденощния" - няма такава дума.
  • "Щом те прегърна в нощта,
    слънца за нас ще изгреят."

    Великолепен стих!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...