Sep 13, 2008, 4:22 PM

Полет с ледени криле

  Poetry » Love
949 0 2
Душата ми е пуста и студена,
мрак и тъга я обгръщат,
ветрове в нея пеят,
облаците не разкъсват.

Звезден прах,
паднали звезди сеят,
искрите и мъртвите ангели
в ледена жар ще изтлеят.

Хладна тишина и ледени цветя
в безкрая греят,
в очакване деня и нощта
в едно да се слеят.

От полъха на студения вятър
птиците отлитат, немеят,
в среднощния мрак
те изгубени се реят.

Самотни фантоми летят
над бреговете и пеят.
Щом те прегърна в нощта
слънца за нас ще изгреят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия и Мирела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моля, не редактирайте произведението си обратно с грешка - "среденощния" - няма такава дума.
  • "Щом те прегърна в нощта,
    слънца за нас ще изгреят."

    Великолепен стих!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...