Не знам каква си, но си друга.
На никоя не ми приличаш.
Красавица, дошла от юга,
навярно за да ме обичаш.
И аз да те обичам страстно,
макар от всички да го крия.
И всичко да е тъй прекрасно,
като в небесна литургия.
Дали все някога ще мога
от този свят да те открадна
и с най-божествения огън
в обятията ти да падна!?
Обичай ме немилостиво!
Обичай ме невероятно!
Обичай ме нетърпеливо!
Съдбата е така превратна!
Додето само се обърна,
и всичко може да изчезне,
а погледът да се превърне
в красиво падане във бездна.
© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados